„Наскоро от Париж се върна Тургенев… Поет, талант, аристократ, красавец, богаташ, умен, образован, 25-годишен – не зная има ли нещо, с което природата да не го е надарила”, пише Фьодор Достоевски на брат си Михаил през 1845 г. А по това време младият Иван Тургенев (1818–1883) все още не е написал знаменитите си романи, както и „любовните” повести, част от които са представени в този том: „Ася” (1857), „Първа любов” (1860), „Пролетни води” (1872), странната и обсебваща „Песен за тържествуващата любов” (1881) и мистичната „Клара Милич” (1883). Всички те са обединени от темата за любовта: прелестна, вдъхновяваща, съдбовна, разтваряща неведомите дълбини на човешката душа. Техният духовен център са емблематичните „тургеневски момичета”: своенравни и всеотдайни, разкрепостени и раними, романтички, следващи сърцето си, а не закостенелите обществени норми.

Естетическата наслада от тези малки шедьоври за щастието, дълга, егоизма и саможертвата е безспорна – това е най-изящната и живописна проза в руската класическа литература. Както и удивителното писателско новаторство и смелостта на един от големите писатели от втората половина на XIX век.