Свикнали сме да се прикриваме, за да си спечелим признание, съпричастност и привиден комфорт, а не да се разкрием такива, каквито сме в действителност. Научили сме се да бъдем любезни, без да бъдем искрени, да скъсваме със себе си, за да не бъдем отхвърлени от другите.
Резултатът е обичайното насилие в отношенията: щом не се вслушваме в другите, не след дълго преставаме да се вслушваме и в себе си, а липсата на себеуважение води до неуважение и към другия. Книгата на Тома д’Ансамбур има за цел да ни накара да открием смисъла на нашите думи и действия. С помощта на примери, почерпени от живота и от неговата собствена практика, авторът обяснява как нашата склонност да не обръщаме внимание на потребностите, предизвикали чувствата, които ни вълнуват, води до насилие над самите нас и оттам към насилие над другия.
За да не попадаме в тази спирала на неискреност и неразбирателство, трябва да признаем нашите потребности и сами да се погрижим за себе си, вместо да се оплакваме, че никой не се грижи за нас. Авторът ни приканва да овладеем механизма на ненасилственото общуване, като се освободим от вредните си навици и откровено се вгледаме в себе си. Защото само така бихме постигнали хармония в отношенията си с другите.
