„Машини като мен“ е последният роман на Иън Макюън. Действието се развива в Лондон през осемдесетте години на XX век – времето на Маргарет Тачър и Фолкландската война, но това е един алтернативен Лондон със събития по-различни от познатите ни.
Чарли е млад 32-годишен мъж, лишен от всякакви амбиции, носи се по течението на живота и старателно избягва всякакви постоянни ангажименти за работа. Прехранва се като играе на борсата, но без особен успех. Влюбен е в Миранда, умна и амбициозна студентка, негова съседка, която обаче живее с една своя ужасна тайна. Когато един ден съвсем неочаквано Чарли наследява пари от починалата си майка, той без да се замисли ги изхарчва, за да си купи Адам – екземпляр от първата серия човешки роботи. Изработени са само 25 броя – 13 Адамовци и 12 Еви в различни етнически разновидности. Двамата с Миранда внимателно избират качествата, които искат да има неговата личност. Почти съвършеният човек, който създават по този начин, е красив, силен, атлетичен и интелигентен. Не след дълго обаче между тях се оформя любовен триъгълник и тогава тези три същества се изправят пред сериозна морала дилема. Тук Макюън е отново на гребена на вълната, представяйки ни една любовна история между мъж, жена и… робот.
В този свой предизвикателен роман Иън Макюън си задава трудни въпроси: дали една машина може да разбере човешкото сърце и дали пък ние не сме онези, на които липсва разбиране.
