Книгата, която издателство „Колибри“ предлага на читателите, е смесица от реалност и въображение, от действително случили се събития и измислена, предполагам, любовна интрига, издържана в най-добрата наивна, сантиментална, розовееща традиция. И в това нямаше да има нищо необичайно, ако не ставаше въпрос за своего рода мемоар. При това мемоар, написан от дипломат от началото на XX в.
Героят – младият легационен секретар Жиро-Манжен, си „измисля“ държава – Славония, зад която всеки може да види България в началото на ХХ век или по-скоро в навечерието на Балканските войни.
За автора за съжаление не успях да намеря почти нищо. Освен, че е публикувал поне още един друг роман – “Ceux de Jadis”, издаден през 1921 г. и преиздаден през 1925 г. Вероятно е от Нант. Дали е същият автор, издал многократно цитирано съчинение върху архитектурата от времето на Луи ХІ в Нант, можем само да гадаем.
Така или иначе, остава удоволствието. Отдавна не бях чел с такова удоволствие или поне с такава усмивка мемоарна книга. С нейния много френски дух в добрия смисъл на думата.
Иван Илчев