„Ако някой ваш гост умре внезапно в дома ви, в никакъв случай не се обаждайте на полицията. Повикайте такси и помолете шофьора да ви закара до някоя болница, понеже приятелят ви се е почувствал зле. Смъртта ще бъде установена при пристигането в спешното отделение и вие ще можете да кажете, че човекът е починал по пътя. При това имате свидетел, така че ви оставят на мира.“

А ако не се обадите? Ако нещастникът ви е непознат и случайно е попаднал в дома ви? Ако му вземете документите и размените самоличността си с неговата, понеже сте си писнали сам на себе си? А после си присвоите живота му, жена му, дома му?

Поредният роман, плод на неизчерпаемото въображение на Амели Нотомб, в който тя си (ни) задава въпроса: „Какво би станало, ако…“ И отговаря с присъщата си находчивост, поднасяйки ни едно четиво с криминална интрига, без да е криминален роман, умело проследяващо психологията на героя, без да е психологически роман, но често предизвикващо усмивката ни, без да е хумористичен роман.
Какво е тогава ли? Просто книга на Амели.