Kолкото до „Колкото до Шотландеца“, трябва да се знае следното: Шотландеца е художник от онези, които отдавна не рисуват. Освен че не рисува, Шотландеца прави още няколко неща в живота си: жени се, търси си работа, сънува думи, посещава любимите си кръчми и се опитва да продаде картина. Иначе му трябват две неща – пари и любов.
Заедно с Шотландеца по страниците на книгата шестват журналистът филолог и българофоб Бени и магистър-фармацевтката Соня, която рисува върху копринени шалчета, Стефан Социалния със Запорожеца и доктор Пешева със стиснатия си съпруг. Както и: 1 академик и 1 професор, 1 летяща котка и 1 плаващо куче, 1 тийнейджърка и 1 студентка. Както и: премиери, мандатоносители, родолюбци, терминатори и всякаква друга фауна. Както и: 1 тайнствена китайска мисъл и 1 не по-малко тайнствена картинка на делфин.
Цялата тази амалгама е описана с присъщото за авторката елегантно чувство за хумор, познато на читателя от първите й две книги.
Петчленното жури на наградата „Хеликон” избра третите три от общо дванайсетте номинации, които всяка година се състезават за най-престижната днес награда за нова българска проза. Спецификата на наградата „Хеликон” позволява тя да бъде връчвана и на сборници с разкази, както и на художествено написани мемоари, пътеписи или есеистика. Но този път бяха номинирани само романи. Номинацията на „Колкото до шотландеца” на Росица Ташева бе наречена от един от членовете на журито „Дикенсова направа”. Известна преводачка, тя вече спечели вярна публика с иронията си в „За дипломатите и хората“ (1998). Иначе в неин превод от френски са излезли към 50 заглавия на автори като Балзак, Мопасан и Жьоне, но истинската й слава идва от пресътворяването на Флобер („Бувар и Пекюше“), Селин („Пътешествие до края на нощта“) и Кундера („Бавно“, „Самоличност“, „Безсмъртие“). Номинираният роман със сигурност ще бъде една от най-силните хумористични книги на 2010-а.
