В спомените си Иржи Менцел описва детството си и формиралата го културна среда в Прага; следването си във ФАМУ и причините да се посвети на киното, въпреки че първата му любов е театърът; реализацията на най-известните му филми като Строго охранявани влакове и Капризно лято в годинитe на славната чехословашка нова вълна. За първия от тях Менцел печели „Оскар” и се превръща в един от мъжете на Пражката пролет от 1968 г. Затова и описанието на следващия тягостен период – 70-те години, след инвазията на „братските” армии в Чехословакия и налагащия се тоталитаризъм, е история за борба срещу глупостта и некомпетентността на началници и партийната бюрокрация, на унижения и компромиси. Спомените стигат до 1988 г. – възстановяването на свободата и демокрацията в Чехословакия. Менцел си спомня и общуването си с ярки личности на чехословашкото кино, любимия си писател Бохумил Храбал, приятели, колеги и актьори. Наред с киното, Менцел отделя внимание и на театралната си кариера в страната и чужбина, както и на изявите си като актьор. Остроумни, въпреки перипетиите и спънките от завистници, са разказите за създаването на филмите му. Наред с приятното и забавно четиво, Менцел отделя специално внимание на генезиса и формирането на своите творчески методи, на вижданията си за киното. През целия текст се прокарва една простичка максима: „Искам да правя филми така, че хората да ги харесват и да обичат да ги гледат.“
