„Годината на дивия заек” е историята на журналиста Ватанен (във френско-белгийско-българския филм по книгата „Заекът на Ватанен”, 2006 г., главната роля се изпълнява от Кристоф Ламбер), който блъска с колата си едно зайче. Този на пръв поглед дребен инцидент променя живота му. Ватанен напуска работата си, жена си, удобствата си, Хелзинки и тръгва да пътешества из дълбоката финландска провинция. Зайчето оздравява и пораства, Ватанен забравя досадния градски живот и вече нищо не може да го принуди да се откаже от новопридобитата си свобода.

Романът, написан с тънка ирония и неподражаем усет за абсурдното, още с излизането си през 1975 г. придобива огромна популярност в Скандинавия и в цяла Европа.

Ето едно възторжено мнение, изказано от човек, който не се възторгва лесно:
Въпреки че е финландец, Арто Паасилина е прочут писател. За мое съжаление доскоро не го бях чел, така че всеки път, когато ме питаха: „Познавате ли Арто Паасилина?”, се виждах принуден да се измъквам с тъпи пируети от сорта на: „Предпочитам Савицкая”, или „Не, благодаря, вече не консумирам шведски сухар на закуска”. Но отсега нататък това ще се промени. Отсега нататък ще мога да отвръщам на феновете на гениалния фински дървар. Отсега нататък дори ще се опитвам да ви привлека в огромната кохорта на паасилинофилите. Защото вече съм чел „Годината на дивия заек”.
Фредерик Бегбеде („Първа равносметка след апокалипсиса”)