С темата за двойника, трайно присъстваща в световната литература, един от най-оригиналните португалски писатели, нобелистът Жозе Сарамаго (1922-2010), за пореден път отправя мисловно и философско предизвикателство към вярната си публика. Мнозина критици откриват в тази негова творба паралели с Кафка, Бекет, Достоевски и Набоков. От „Двойникът“ (2002) е вдъхновен филмът „Враг“ (2013) на канадския режисьор Денис Вилньов.

Онова, което в крайна сметка целя да разгледам, е темата за „другия“. След като „другият“ е като мен самия и притежава пълното право да бъде като мен самия, се питам, до каква степен искам този „друг“ да нахлува и да се разполага в личното ми пространство? В тази история „другият“ придобива смисъл, който никога преди не е имал… Животът ни всъщност се състои от едни 95 %, които са дело на другите.

Тертулиано Масимо Афонсо е учител по история, „живее сам и скучае“. Един ден разпознава себе си в третостепенно действащо лице в неангажираща комедия. Разтърсен от неочакваното разкритие, тръгва по следите на неизвестния актьор.

По свой неподражаем начин, смесица от хумор, трагични нотки, абсурд и съспенс ала Хичкок, Сарамаго разказва непредвидимата история на това дирене, което преминава през изненадващи обстоятелства и стига до драматичен завършек. Той поставя тревожния въпрос за загубата на идентичността в глобализиращия се свят и изразява дълбоко съмнение относно така яростно бранената и отглеждана от западните общества индивидуалност, която обаче парадоксално установява твърде тесни рамки на поведение и приличие. „Двойникът“ е роман за търсенето на другия, но и за срещата със самия себе си.

Този проект е финансиран с подкрепата на програма “Творческа Европа” на Европейската комисия.
This project has been funded with support from the Creative Europe Programme of the European Commission.