Преди 20 години младо френско семейство осиновява двегодишно българско дете от eдин т.нар. Дом за деца, лишени от родителски грижи. Детето е полусляпо, затова пък е надарено с АБСОЛЮТЕН СЛУХ и започва да пее далеч преди да проговори. На 6 години приелият новото си име Венсан Винел вече свири на пиано, композира песнички и е способен да възпроизведе – да изпее или изсвири – всяка мелодия и всеки акорд. На 17 години започва да свири на пианата по парижките гари до момента когато, три години по-късно го поканват да се яви на прослушване за предаването The Voice – Най-хубавият глас на Франция. Към края на състезанието, на което предизвиква истинска, нечувана сензация, а интернет публиката с възхищение и любов му отрежда първото място, Венсан написва книгата „Да излезеш от сянката”, в която ни запознава искрено, непринудено, с хумор, с младежки жар и език със своето необикновено музикално приключение. Класира се трети и това е само неоспоримото начало на една очевидно огромна музикална кариера на ПЕВЕЦ, ПИАНИСТ И КОМПОЗИТОР. В книгата си Венсан разказва как всичко това му се е случило, като започва от детството си и стига до момента малко преди окончателното класиране, когато самият той не знае кой ще е големият победител. Но освен интригуващото повествование Венсан ни отправя и едно послание. Ето какво гласи то:
С цялата си възможна убедителност ще кажа на всички, които се смятат за твърде ниски, твърде дебели, твърде грозни – спрете да се самосъжалявате! Не, не сте такива, каквито сте се надявали да бъдете, но ако все пак притежавате някакво предимство, някаква дарба, не я изпускайте!
Това, че куцате или че не сте горди със стореното досега, не означава, че е прекалено късно. Никога не е прекалено късно!
В деня след последния концерт на живо кривата на туитовете се покачва стремглаво, още докато Венсан пее, а после направо излита нагоре. И това не продължава само по време на предаването – през целия уикенд излизат по две хиляди и четиристотин туита в минута. В историята на френския The Voice това е уникално събитие.
Фотография на корицата: Шарли Бенто