Между най-известните литературни произведения, които имат за основа народни басни, нравоучителни и хумористични разкази за животни, са старофренският „Роман за Лисицата“ и старонемският епос „Лисицата Райнеке“.
Същността на тази басня, в която действащи лица са животни, организирани в една държава под скиптъра на лъва, е да се представят някогашните порочни обществени нрави, при които нехайният, хитрият, мошеникът придобиват звания и почести, докато мирният, тихият, скромният и непретенциозният е винаги жертва на зла „съдба“. Главният мотив е триумфът на подлостта и хитростта на Кум Лисан над мало и голямо, като се почне от петлето и зайчето и се стигне до лъва. В баснята е изобразена непримиримата и вечна борба между доброто и злото, между лъжата и истината, честността и безчестието.
„Роман за Лисицата“ с многобройните му обработки е част от неувяхващото духовно наследство на човечеството, а побългарената му версия, великолепно претворена в стихове от Димитър Стоевски, е ценен влог в нашата културна съкровищница.
Илюстрациите са дело на Вилхелм Каулбах.
