Романът “Вълшебната планина” представлява едновременно моментна снимка на предвоенна Европа, и трактат върху естеството на времето в трансцендентален смисъл. Героят Ханс Касторп преминава дълъг път на самообразование и самообучение, осеян с разговори, разходки и приключения, но всъщност се движи не толкова във времето и пространството, които са сякаш са застинали в едно положение, а странства из вътрешните си светове. Външният свят не се променя и тази му статичност е превърната в метафора на вечната повторяемост на битието.
Истинското вълшебство на пътуването се разгръща, когато краткото триседмично гостуване на героя, отишъл да види братовчед си в санаториума, прераства в седемгодишно духовно пътешествие, по време на което Ханс Касторп променя нагласата си към живота и стига до извода, че всяко по-висше здраве трябва да е преминало през дълбоко опознаване на болестта и смъртта.
“Вълшебната планина” e едно от най-влиятелните произведения в световната литература, художествено-философско изследване на времето в различните му измерения. Роман за любовта, болестта, възпитанието, живота, смъртта и времето, за човешкото пречистване и способността да преживееш.
“Вълшебната планина” е публикуван за първи път на немски през 1924 г. Ман започва да го пише през 1912 г., докато е в швейцарския санаториум Давос, където съпругата му лекува белодробно заболяване. Идеята на Ман е след Смърт във Венеция да напише забавен разказ, в който темата за смъртта е интерпретирана в пародиен план. Разказът обаче се превръща в мащабен роман, писан в продължение на 12 години и превърнал се в едно от най-емблематичните произведения в литературата на XX век.
***
Томас Ман е роден в Любек, Германия, на 6 юни 1875 г. Автор на романи, новели, разкази, есета, отявлен критик на нацизма, филантроп. През 1929 г. е удостоен с Нобелова награда за литература за романа си „Буденброкови“. Новелата му „Смърт във Венеция“ е наречена „най-съвършеното произведение на немски език“. През 1924 г. публикува „Вълшебната планина“ – шедьовърът на писателя. След като през 1930 г. изнася пламенна реч, в която нарича национал-социализма „огромна вълна от примитивно варварство“ и призовава немския народ да се „върне към здравия разум“, нацистите отнемат немското му гражданство, а книгите му са забранени. Писателят става гражданин на Чехословакия, по-късно емигрира в Швейцария, а след избухването на Втората световна война заминава за САЩ и става преподавател в Принстънския. През 50-те, след като е обвинен от американските власти в разпространяване на комунистическите идеи, Ман е принуден да напусне Америка и се връща в Швейцария, където умира от тромбофлебит на 2 август 1955 г. 
Тодор Берберов е изтъкнат преводач от немски език и член-учредител на Съюза на преводачите в България. Роден е на 18 юни 1911 г. в София. Следва  в Париж и Берлин философия и немска филология. Наред с журналистическата и преподавателската дейност, работи като преводач на немска художествена литература. Бил е редовен сътрудник и секретар на редакцията на в. „Литературен глас“. След промените във властта е осъден от Народния съд и е изпратен в концентрационния лагер в Белене за 7 години до 1955 г. След това става хоноруван преводач и редактор. Превежда произведения от Й. В. Гьоте, Томас Ман, Хайнрих Ман, Е.Т.А. Хофман, Роберт Музил, а също и драми от Фридрих Дюренмат, Марсел Еме, Жан Жироду и много други. Значителна е дейността му и в областта на устния превод, научната информация и съставителството на речници.  Удостоен е с наградата на Съюза на преводачите в България за най-добър превод през 1980 г. Носител е на орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен.