​”Развявай байрак ти, Мануш войводо,
развявай байрак из Струмишко поле.
Твоите сестри все бело перат,
все бело перат, а пак черно носят…
А пак черно носят, нази жалеят…”
Народна песен

“Тази книга разказва за македонската участ на българската съдба. Автентичната история на едно струмишко село от 1878 до 1944 година ни дава представа за цялата картина на отродяването и терора и засяда като кост в гърлото. Защото такива села е имало със стотици. Живият, напрегнат и рядко красив език на автора превръща книгата в роман. А поменикa на жертвите – в реквием. Един документ за миналото ни със силата на бомба.”
– Деян Енев

“Баща ми Димитър Николов Кицевски започна да пише своите спомени някъде към 1980 година. Имаше план те да бъдат в две части. Първата – за живота и събитията в Струмишко до приключването на Втората световна война в неговия роден край – така, както му е разказвано от по-старите и както ги е преживял самият той. Втората част трябваше да бъде за преломите в собствената му съдба – съдба на един от хилядите българи от Македония, прокудени от родното си място, минали през голготата на преследване, гонения, арести заради своя идеал, но не оставили надеждата.

Той успя да напише първата част, преди да почине на октомври 1986 година, току-що навършил шестдесет. Под заглавието “В Македония под игото. Поменик на мъчениците” тази първа част е публикувана в настоящия том по ръкописа, напечатан на неговата машина “Марица”. Втората част, която предстои да излезе, съставих аз, като обединих онова, което баща ми ми е разказвал през годините, със записките, които остави.

Вярвам, че лечителката Мария Стоянова наистина видя баща ми край потока Песен, под буките, кестените и брястовете в родната Беласица. Неговият дух и до днес е там. И в страниците на тази книга…”
– Димитър Кицевски