20-те години на ХХ век, Франция.
В авиокомпания „Латекоер“ приемат само най-добрите пилоти. Сред избраните са Антоан дьо Сент-Екзюпери, Жан Мермоз и Анри Гийоме – трима героични летци, които ще отворят първите линии за доставка на поща по неизследвани маршрути. Никое разстояние не е твърде голямо за тях, никоя планина – твърде висока: писмата трябва да стигат до местоназначението си. В небето тримата пилоти се борят с природните стихии, а на земята посрещат сътресенията на белязаното от войни и катаклизми време.
Романът описва невероятните подвизи на трима големи летци и приятели, оставили своята следа в историята на авиацията. Авторът на „Малкият принц“ живее изпълнен с приключения живот, но подобно на своя необикновен герой, винаги съумява да види реалността с очите на дете. И да ни накара тихичко да се усмихваме, когато гледаме небето. Защото имаме звезди, които знаят да се смеят.
***
Антонио Итурбе, познат на българските читатели с бестселъра „Библиотекарката от Аушвиц“, отново ни повежда на вълнуваща среща с необикновени хора. Защото знае, че никоя литературна творба не е по-фантастична от самия живот и ако тръгнеш по стъпките на Екзюпери, няма как да не се съгласиш. Ще посетиш парижките салони и нюйоркските литературни кръгове, ще полетиш над далечни земи и непознати места… Ще познаеш истинско приятелство и невъзможни мечти; нетленна любов и всепоглъщаща страст… И ще изпиташ радостта от летенето. Защото там, в небесата, ще откриеш хора, които са живи, приключения, които са истински, и ще се научиш да виждаш смисъла зад всичко това.
Антонио Гонсалес Итурбе (р. 1967 г.) е испански журналист, писател и професор. В момента той е директор на културното списание „Librújula“.
През 1991 г. завършва бакалавърска степен по журналистика в Автономния университет в Барселона.
След дипломирането си създава безплатното списание „Gratix“, което ръководи, и след като участва в различни кратки медийни проекти, през 1993 г. става главен ръководител на телевизия „El Periódico“. Впоследствие става редактор на списание „Fantastic Magazine“, а през 1996 г. се включва в новосъздаващото се списание „Que Leer“, в което заема длъжностите главен редактор, заместник-директор, а от 2008 г. – директор. През тези години Итурбе участва и в много медийни начинания, като списание „Fotogramas“, раздела за книги на „Protagonistas“ в националната радиостанция „Onda Cero“, както и в културната област за „Ona Catalana“, „Icat FM“, „La Cope de Bilbao“ и за списанията „La Vanguardia“ и „Avui“.
През 2004 г. той публикува първия си хумористичен роман „Rectos torcidos“. През 2008 г. излиза първото заглавие на поредицата детски книги „Los casos del inspector Cito“, илюстрирана от Алекс Омист. Полицейска поредица с много хумор, съставена в момента от 10 книги и преведена на девет езика. През 2012 г. Антонио Итурбе публикува третия си роман – „La bibliotecaria de Auschwitz“, издаден на български под заглавието „Библиотекарката от Аушвиц“ („Изток-Запад“, 2020), преведен към момента на 13 езика, удостоен с наградата „Троа“ през 2013 г.
През 2017 г. се издава романът му „A cielo abierto“ за живота на пионерите на френската въздушна поща, към днешна дата преведен на седем езика, включително на български, като „Принцът на небесата“. Романът е награден с „Premio Biblioteca Breve“ през 2017 г.
През тези години Итурбе също е бил докторант в магистратурите по културна журналистика в Автономния университет в Мадрид и книгоиздаване в Автономния университет в Барселона. Изнасял е лекции като гост-професор във факултетите по журналистика в университета „Бланкерна“, Отворения университет на Каталуния и университета „Абат Олиба“. Той е член на комисията по подбор „Bibliotecas de Barcelona“ и е почетен председател на Асоциацията на културните журналисти на Каталуния. В Сарагоса е бил експерт в панела на „Asociación Miguel Fleta“.
