За Долф Щернбергер „На мраморните скали“ е „най-смелото събитие в изящната литература, появило се по време на Третия райх“, а Томас Ман констатира, че това е „най-престижната книга на дванайсетте години на Третия райх“ (1933–1945). Същевременно този разказ – както самият Юнгер го определя – е проблемна книга. Написан в последните месеци преди избухването на Втората световна война, макар и да не е забранен в Третия райх, той е силно критикуван от националсоциалисти, които искат да се предприеме нещо срещу Юнгер, но тук той е (вероятно) защитен от Хитлер. Вече са станали мит думите му: „На Юнгер не бива да се случва нищо.“ За много съвременници е и символ на ужасяващото националсоциалистическо господство.
Не е учудващо, че сюжетът веднага се схваща като алегория на Третия райх. Но Юнгер съвсем ясно обяснява две неща: първо, че конкретното назоваване на политическите отношения е опасна небрежност; второ, че валидността на модела, развит в книгата, не се ограничава само върху Третия райх.
Кой е днес главният лесничей и кой княз Сунмира? Кои са братята мавританци и коя е горската сган, която съдбата изпраща да изпепели всичко на пътя ù? Кои са кучетата и кои – змиите? Възможни са различни отговори: еднакво верни и еднакво грешни. Поетът е открил думите; нашата задача е да опитаме да разчетем знаците и да се приготвим да разберем и понесем онова, което предстои.