Съвсем се беше развиделило. Градът, призрачен през нощта, сега осезаемо се разстилаше в снежната си пелерина. Тук и там по улиците, от порта на порта притичваха отделни люде, озъртайки се все още предпазливо. И само някъде много на юг, дето смътно лъкатушеше планината, се виждаха тълпите османлии… Чудният Пловдив, с надиплените къщи, бе освободен още в оня миг, когато капитан Бураго съзря от тепето бягащите петдесет хиляди Сюлейманови бранители на вярата.
 
Двама приятели – англичанинът Фред Барнаби и американецът Франк Милет, отразяват Освободителната руско-турска война, но от различни страни. Милет съпровожда хората на генерал Гурко, а Барнаби се числи към войските на турския военачалник Сюлейман паша.
Месеци след края на войната двамата си припомнят драматичните събития около освобождаването на Пловдив. На приятелска вечеринка те разказват за храбростта на капитан Бураго, който без кръвопролития и с помощта единствено на своя ескадрон от шейсет и трима драгуни превзема Града под тепетата и го обявява за свободен.