На 9 май 1875 г. Ботев пише във в. Знаме”: “В руската литература са се появили две знаменити и важни за нас съчинения под заглавие: “Турците и техните жени, султанът и неговият харем” от майора Осман бей и “Триесет години в турските хареми” от майка му Мелек ханъм. […] Тия съчинения са написани с един лек, жив и пикантен език и имат пълно право на гражданственост и в нашата бедна литература. Мелек ханъм е била жена на едновремешния велик везир Къбръзли Мехмед паша и е играла твърде важна роля в турските дипломатически и политически кръгове, а синът и, Осман бей, Фредерик, като офицер в генералния турски щаб, е имал случай да изучи майсторски турците и техния живот. Ние сме захванали вече превода на тия две книги и скоро ще да издадеме съчинението на Осман бея и ако то се приеме от нашата читающа публика дотолкова благосклонно, щото да си посрещне барем разноските, то ще да издадем и съчинението на майка му.”
