Книгата на Рашо Рашев няма монолитен характер. Тя не разкрива цялостно времето и дейността на цар Симеон Велики, а се състои от няколко етюда, които самият автор определя като “щрихи към личността и делото му”. В тях е направен твърде интересен и в голяма степен сполучлив опит да се потърси отговор на въпроси, които са останали извън вниманието на досегашните изследвачи или са били слабо засегнати от тях. Сред застъпените от него теми са: представите за царя като “василевс миротворец”, “нов Мойсей”, “нов Давид”; Симеоновата същност на “последен прабългарин”; неговите занимания като историк и отношението му към Именник на българските ханове и към езическото минало на предците му. Интерпретацията на Рашо Рашев е не само оригинална и привлича със застъпените нови идеи, но и предразполага към размисъл. Тя в голяма степен обогатява образа на великия български цар. /Акад. Васил Гюзелев/