Двубоят между цар Самуил и император Василий II, между царството на българите и империята на ромеите завършил. Това бил сблъсък между два свята. От едната страна стояла Византийската империя, здраво закрепена върху римската държавна традиция, елинското културно наследство и християнската вяра. Срещу себе си тя имала държавата на българите и тяхната източна държавноправна уредба, пречупена през влиянието на алани, авари, както и на самите ромеи. И ако царството загинало, то българският народ оцелял. Християнската вяра не само че не станала мост за претопявнето на българите, но още повече консолидирала жизнеността на българщината през следващите векове.