Три погледа към Съединението от 1885 г.

Берлинският договор създава т.нар. „Общонароден въпрос“, който по същество представлява идеята за обединяване на всички части на българската нация в единна държавна структура, която да покрива границите от Сан Стефано или поне тези на екзархийското землище. Националните и регионалните лидери, религиозните водачи, революционните дейци и старите чорбаджии изведнъж осъзнават, че свободата води до нов, не по-лесен за решаване проблем. Българите изведнъж се озовават в пет различни държавни, религиозни, езикови, образователни и културни среди, а върху националното тяло се издигат не духовни, а реални граници.
Накъде ще върви нацията, каква да е реакцията към мирните решения, какво може практически да се направи, са все тежки въпроси, които очакват решение. Те знаят, че историческата коренна промяна обикновено идва веднъж на поколение.  
Националните лидери бързо формулират двете основни задачи по националния въпрос – първата, обединението от двете страни на Балкана – тя вече се очертава като сливане на двете самоуправляващи се територии. Затова започва да се действа за създаване на идентично държавно устройство в Пловдив и София. За другата задача, голямата мъка на всички – Македония, митрополит Мелетий Софийски в писмо до водача на македонската съпротива митрополит Натанаил Охридски, начертава плана за действие поне за едно поколение напред: „Мисля, че деятелността ви на друго да се обърне; по просветените македонци да ся въведат по широки правдини в Македония така что да ся обезпечи донейде населението против турския произвол, да ся возстанови по всякъде там църковната власт и Екзархията. После да ся отворят училища и да ся разпространят сочинения. Малките средства за сега за първото да ся употребят, иначе Македония е загубена за нас“.
Датата е 14 март 1879 г., Конституцията още не е тържествено подписана, български княз още не е избран, а изпълнителна власт все още е в чужди ръце – планът обаче е изработен и практически приет.    
Само седем години след разпокъсването в Берлин българският народ намира сили да отхвърли половината от клаузите на договора и да обедини двете автономии. България излиза от кризата с почти удвоена територия и население и това я придвижва напред в балканските взаимоотношения. Страната е с нараснало самочувствие, а това ѝ позволява да се заеме със следващите задачи на нацията. Съединението несъмнено е най-големият дипломатически и военен успех на страната след Освобождението.