В Трактат по история на религиите Мирча Елиаде описва цяла “философия преди философиите”, очевидна още в най-примитивните проявления на религията и възникваща от порива за обяснение и обобщение, от стремежа към “теория” във всички възможни значения на думата. Книгата прави достъпна стройността, възвишеността и благородството именно на тази “философия”. Опиращ се на огромната си ерудиция, авторът пронизва с анализите си различни континенти (включително и Европа), отговаряйки на два основни въпроса: “Що е религия?” и “До каква степен имаме правото да говорим за история на религията?” Всички предлагани досега определения за религията имат една обща черта: всяко от тях посвоему противопоставя свещеното и религиозния живот на профанното и светския живот. Трудностите възникват, когато трябва да бъдат установени ясни граници на понятието “свещено”; при това затрудненията са не само теоретични, но и практически. Защото, преди да се дава някакво общо определение на феномена религия, е редно да се знае къде всъщност трябва да се търсят конкретните религиозни явления и преди всичко тези, които са достъпни за наблюдение в “чист вид”, с други думи, “най-простите” и близки към своите първоначални форми. За нещастие обаче ние никъде не намираме подобни явления – нито в развитите общества, чиято история можем да проследим, нито в най-малко цивилизованите, “първобитните” общества. Практически навсякъде се сблъскваме с доста сложни религиозни феномени, предполагащи дълъг период на историческа еволюция.- Мирча Елиаде