Вацлав Добруски (1858-1916) е виден български археолог, епиграф и нумизмат от чешки произход, един от основоположниците на българската археология. Пръв директор на Народния археологически музей.
Организира подреждането на сбирките в музея, като взема за образец устройството на музеите в Прага и Виена.
Ръководи разкопаването на асклепиона при с. Златна Панега (1903–1906), нимфейона при Огняново (1904), античните градове Ескус (1904–1905) и Никополис ад Иструм (1906–1909).
През 1907 г. поставя началото на българската археологическа периодика с издаването на „Археологически  известия на Народния музей в София”.
Автор е на над 50 статии по антична археология, нумизматика и епиграфика. Публикува серия от статии под надслов  „Материали по археологията на България” (1894–1901).
На първа корица – оброчна плоча на Тракийски конник с две женски фигури от светилището до Глава Панега, НАИМ София, фотография Димитър Тонин