Направлението за изучаване, обяснение и оценка на тракийската история и култура от прехода между каменно-медната и ранната бронзова епоха (втората половина на ІV хил.пр.Хр.) до създаването на Дунавската българска държава през 681 г. се обозначава в науката с термина тракология. Естественият център за нейната поява и развитие е България, защото сърцето, в което съзряват и пулсират върховите моменти в оформянето, генезиса, живота и характера на тракийския етнос и на неговата култура, са днешните български земи и по-точно областите от р. Дунав до Егейското крайбрежие и прилежащите му острови. Те образуват ядрото на тракийската диаспора, която в своето историческо съществуване се разпростира върху обширна територия. През различните периоди това разселване обхваща още земите от Карпатите до р. Дунав, райони на Мала Азия, покрива зони на Северното Черноморие, Кавказ, Подунавието, различни пунктове на Източното Средиземноморие, а също така и от Двуречието, Египет, Северна Африка и римските провинции. Последните места бележат периферията на тракийската диаспора.