​Бурният житейски път на Тодор Александров (1881 – 1924) преминава през три съдбоносни за българите в Македония епохи – последните години на османското иго, войните за национално обединение и смутното следньойско време. Благодарение на своя организаторски талант, идейна подготовка и ръководен нюх, революционерът от Щип се превръща в символ на второто поколение македонски дейци. Последователен в преследвания идеал, още приживе е почитан като кумир от угнетените българи. Александров съчетава в себе си непосилните роли на водач на борческа Македония, бранител на българската държавна независимост и пълнокръвен изразител на идеалите на българския народ – безспорен показател за патриотизма му, който обаче го изправя в сблъсък с БЗНС, Военния съюз и Виенската болшевишка централа. Книгата представя легендарния водач на ВМРО не само като политик и революционер, но и като човек, като личност. Силната и обаятелна инвидуалност, която той формира под влияението на своите ментори Христо Матов и Мише Развигоров, е живата връзка между поколението на разпозналия качествата му Даме Груев и това на младите революционери около Иван Михайлов.