Изследването проследява три различни етапи, през които минават отношенията между комунистическата власт и Българската православна църква през изследвания 20-годишен период: от кървавата саморазправа с духовници и обикновени християни непосредствено след деветосептемврийския преврат до средата на 60-те години, когато се установява нов модел на отношенията между тоталитарната държава и Църквата и нови репресивни механизми.
Освен многобройните сведения за динамичните отношения между различните участници в тези драматични събития, основани на богат документален материал от български и съветски архиви, в книгата се прави опит за християнска рефлексия върху процесите, сравняват се белезите на антихристиянските гонения през 20 век с тези в ранната църковна история или в османския период.
