Различните форми на хибридна война се реализират срещу врагове, съюзници и приятели. Затова всяка една нация е винаги сама в джунглата на международните отношения, които не са място за благотворителност и алтруизъм. Ролята на разузнаването е решаваща в т.нар. течни конфликти, които се разливат и заемат формата на всяка възможна пукнатина в националната сигурност на държавите. Но разузнаването през XXI век има малко общо с разузнаването от Студената война, тъй като заплахите днес имат различна и необичайна структура; те могат да идват от множество субекти, които на пръв поглед изглеждат невъзможни или пък ни убеждават в благоденстващо бъдеще. Държава, която не разполага с високоинтелигентен информационно-аналитичен продукт от разузнавателните си служби, е слепец във вземането на решения. Тя не може да бъде геополитически субект, а единствено обект на действия и чужди интереси. Има ли шанс българското разузнаване да напусне старата матрица и от инструмент за мониторинг да се превърне в аналитично-когнитивен продукт, който да индуцира правилни управленски решения за държавата ни?! Вероятно това зависи от интелектуалните ресурси на политиците ни да формират знания от областта на националната сигурност, да изискват от експертите такива знания, да ги ползват, и да притежават генетична смелост да мислят в неедноизмерна координатна система.