От държавен социализъм към посткомунистически капитализъм: критически поглед

За мен е голяма чест, че българските ми колеги поискаха да съставим заедно сборник от избрани мои научни статии. Особено съм благодарен на Петър-Емил Митев, който ръководи тази публикация. Да не говорим колко се радвах на отличното си сътрудничество с много други български колеги и студенти. Не бих могъл да назова всички, но ще ми позволите да спомена по едно име от двете категории: Илона Томова от Института по социология, с която работихме върху положението на ромите; Тома Павлов, бивш студент във филиала на Нюйоркския университет в Абу Даби, помогнал ми извънредно много да проумея българските особености на посткомунистическия преход.Съставителството на тази книга – огледало на моето житие-битие в продължение на повече от петдесет години – беше огромно предизвикателство. Обнародвах първата си социологическа статия през 1962 г., т.е. преди повече от половин век, и продължавам да произвеждам по няколко статии всяка година. Светът около нас се промени неимоверно. През 1962 г. Унгария все още беше неосталинистка държава. Не след дълго се преобрази в страна, в която властваше Янош-Кадаровият “гулаш-комунизъм”. Неговото разпадане започна през 80-те години на XX в., а между 1989 и 1990 г. преходът към “пазарен капитализъм” прие траектория, която изглеждаше като буржоазно-либерална демокрация. През 2014 г. Виктор Орбан оповести мечтата си да изгради “нелиберална демокрация”, което е наистина политическа тенденция не само в Унгария, но и в други държави в Европа (пък и по света, дори в САЩ на Доналд Тръмп). Оказва се, че много страни в света се придвижват от либерална демокрация към нелиберализъм. Следователно каква последователност можем да очакваме от социалния учен в толкова бързо променящ се свят? Относителна… а и не съм от хората, които обичат да казват: “Знаех си, че така ще стане!” Не, не знаех и правих много прогнози, които не се осъществиха. И така, имам ли основание да оправдая подбора на своите статии? Има ли кохерентност в тези 14 текста?Длъжен съм да оставя преценката на читателите, но най-добрата ми самозащита е фактът, че във всичките си статии и в цялата си работа останах верен на критичния дух на социологията.- Иван СелениИван Селени (1938) е едно от най-големите имена в съвременната световна социология. Творческият му път прилича на околосветско пътешествие: Унгария – Великобритания – Австралия – САЩ (Западния бряг) – САЩ (Източния бряг) – Обединените арабски емирства (във филиала на Нюйоркския университет) – Унгария… С непоколебима последователност наблюдава и анализира процесите в страните на държавния социализъм.Израсъл в социалистическа Унгария, без да стане комунист, емигрирал на Запад, без да стане антикомунист, получил международно признание като американски социолог, без да забрави, че е унгарец… Иван Селени не е страница, а глава – епоха в социологията на следвоенна Източна Европа.- Петър-Емил Митев