Новите войни

Епохата на междудържавните войни очевидно завършва. Но войната по никакъв начин не е изчезнала, тя само е променила формите си на проява. В новите войни главната роля играят вече не държави, а военни властелини, наемници и терористи. Насилието се насочва преди всичко към цивилното население; небостъргачи се превръщат в бойни полета, телевизионни образи – в оръжия.Херфрид Мюнклер изяснява последиците на това развитие. Той показва как с изчезването на класическите сражения и фронтови линии също и разграничението между мир и война е станало крехко: там, където държавите вече не притежават монопола върху военната сила, на мястото на сключването на мир идва един мъчителен, постоянно застрашен от крах мирен процес.Може ли да се спре :”приватизирането” на насилието? И как могат да бъдат посрещнати специфичните опасности, които идват от новите войни?Класическата война на държавата изглежда е станала исторически отмиращ модел. Държавите са се оттеглили като монополисти на използването на сила. Но какво е дошло на тяхно място? И с какво се отличават новите войни? :”Този въпрос доби значителна политическа актуалност преди всичко във връзка с противопоставянето на най-новите форми на международния тероризъм. Какво трябва да се означава като война и какво – не, поне от 11-и септември 2001 г. вече не е въпрос за разглеждане само в академичната общност, а е въпрос на вземане на решение с евентуално съществено значение за световната политика.”