Събитията се явяваха, изменяха, а наедно с тях и хората.Аз живеех с тия събития, всякога с молива или писалката в ръка, дружах и с много от чинителите на събитията и си взимах бележки – някои върху дребни късчета хартия, а други оставаха в паметта ми.Така у мене се събраха доста много спомени, защото и години доста много преживях.Един ден се яви при мене представител от издателството на Писателския съюз и ми предложи да напиша някои от моите спомени и да ги предам на издателството. На тая покана отговорих благосклонно, защото тя идваше от място отговорно и осведомено, а не от случайно лице или издателство.Дали това, което съм написал, ще бъде занимателно за моите читатели, дали в моите спомени ще има неща, които не са били известни досега, а ония, които са били известни, са били криво отбелязани, преценявани и предавани, това ще разбера, когато спомените ми бъдат разгледани от онези, които умеят спокойно да четат и да се пренасят назад в историята на нашия живот след Освобождението ни.Тия спомени са едно кратко свое животоописание, казано сърдечно и без всякакви преувеличения, а онова, което не съм казал, то не би занимавало никого.- Александър Божинов