В тази книга са представени античните паметници (оброчни плочи, релефи, надписи), публикувани от Добруски в Сборник за народни умотворения, т. 11 (1894 г.), 12 (1895 г.) и 13 (1896 г). Включени са три приложения с илюстрации към публикациите, както и извлечения от цитирани труднодостъпни текстове от ХІХ век.
В Том 2 ще бъдат включени паметниците, публикувани през 1900 и 1901 г.
 Вацлав Добруски (1858-1916) е виден български археолог, епиграф и нумизмат от чешки произход, един от основоположниците на българската археология. Занимава се с история на  Тракия и с българска епиграфика. Пръв директор на Народния археологически музей. Организира подреждането на сбирките в музея, като взема за образец устройството на музеите в  Прага и Виена. Предприема прибирането на всички открити в страната подвижни археологически паметници.
 Започва първите системни археологически разкопки. Лично ръководи разкопаването на асклепиона при с. Златна Панега (1903–1906 г.), нимфейона при Огняново (1904 г.), античните градове Ескус (1904–1905 г.) и Никополис ад Иструм (1906–1909 г.). През 1907 г. поставя началото на българската археологическа периодика с издаването на „Археологически известия на Народния музей в София”.
 Автор е на над 50 статии по антична археология, нумизматика и епиграфика. Публикува серия от статии под надслов „Материали по археологията на България” (1894–1901).
 На първа корица – оброчна плоча на трите нимфи от светилището при с. Огняново, Пазарджишко, НИМ София. Фотография Димитър Тонин