Две десетилетия продължават срещите и разговорите между цар Борис III и придобилия славата на негов таен съветник Любомир Лулчев, бивш офицер от авиацията. Лулчев е и тайната връзка между основателя на Всемирното бяло братство Петър Дънов и българския монарх. В книгите си той описва срещите си с царя, но дневник започва да води едва през 1938 г.
Дневникът на Любомир Лулчев е един от най-сериозните извори за участието на България във Втората световна война. Същевременно той е най-достоверният портрет от натура на Борис III. Лулчев е един от първите, пред които царят споделя своите впечатления след срещите си с Адолф Хитлер, както и важни неща от своя интимен живот.
От дневника е видно, че „тайният съветник“ е давал на Борис III само разумни и полезни съвети. Ако Народният съд бе гледал безпристрастно, Лулчев трябваше да бъде оправдан, за което свидетелстват и включените тук протоколи от процеса срещу него. Но не това, разбира се, е била целта. И докато четем материалите, неминуемо оставаме с усещането, че Народният съд е разследвал и осъдил не Любомир Лулчев, а покойния български монарх.