Някъде през пролетта на 1958 г. двама полковници, униформени, ме посетиха в редакцията на в. “Народна култу­ра”, която се помещаваше тогава на бул. “Дондуков” в сградата на т.нар. Партиен дом. В крилото на бул. “Дондуков” се поме­щаваше целият тогавашен Комитет за култура. Полковниците говориха в присъствието на мои колеги. Те дошли да ме поканят да напиша изложение: кои хора са насочили Държавна сигурност по моите дири. Според пол­ковниците аз съм бил съвършено невинен и сега, при грандиозните промени, които ставаха, при всеобщата десталиниза­ция, било време да се даде възмездие на клеветниците. Те ме информираха, че моето досие е унищожено като фалшиво.