Диктаторът Мамерк Емилий свикал народен събор, на който заявил, че с уреждането на междудържавните отношения и с безопасността на държавата се били нагърбили безсмъртните богове: нему оставало да се заеме с това, което трябвало да се свърши в рамките на крепостните стени :dash; да се погрижи за свободата на римския народ. А най-голямата подкрепа за свободата се заключавала в краткотрайността на всевластните магистратури, когато безграничните им правомощия са ограничени във времето. (5) Всички останали държавни длъжности били едногодишни, цензорството :dash; петилетно; тежко било толкова години :dash; всъщност голяма част от човешкия живот :dash; да се живее под властта на едни и същи хора. Ето защо той щял да внесе законопроект цензорството да трае не повече от година и половина.” (ІV, 24, 4-5)СТОЛЕТИЕ ПОД ЗНАКА НА ВОЙНИ С ВОЛСКИТЕ И ЕКВИТЕ:bsp;(Кратки бележки за историята на двете народности)Настоящата четвърта книга от летописите на Тит Ливий “От основаването на Града:rdquo; отразява най-важните събития от римската история през периода от 445 до 404 г. пр. Хр. Първото столетие от историята на Републиката (римските царе били прогонени през 509 г. пр. Хр.) е белязано от тежки вътрешни и външни колизии. Ако в увода към ІІІ книга се съсредоточихме върху вътрешните сблъсъци между патриции и плебеи, то сега предстои да кажем няколко думи за народите, с които римляните водили войни през този век (V в. пр. Хр.). Тези войни били предимно на два фронта: с волските и еквите – на изток, и с етруските – на запад. Постепенно, в хода на събитията и на новите сблъсъци, в които Рим влизал по своя воля или по принуда, ще разказваме малко по-подробно и за други древни народи или народности: сабини, самнити, гали, етруски, елини, картагенци и др. Тъй като на етруските ще посветим отделен увод, в настоящето изложение ще се ограничим до най-важните сведения за волските и еквите.”