Част от съдбовните събития, описани в превъзходния стил и белязани от дълбоките познания на акад. Фьодор Успенски в предпоследния IV том на неговата „История на Византийската империя“, са: появата на авантюриста Робер Гискар и действията на продължителите на неговия род; фаталния сблъсък между Римската и Византийската църква и безплодните опити за църковно обединение; борбата за надмощие между Изтока и Запада; първите стъпки за създаването на сръбската държавност; важната роля на Унгария през тези два исторически периода; установяването и агресивното нашествие на тюрко-татарския елемент край границите на Византия и утвърждаването на селджукските турци над всички останали мюсюлмански племена и владения преди турското завоевание; четирите Кръстоносни похода, завършили с превземането на Константинопол; началото на освободителното движение, започнато от братята Петър и Асен и довело до създаването на Втората българска държава; кратката хроника на единствения български император Калоян.
Това са времена, пропити с кръв и смърт, с дворцови интриги и преврати, с династични бракове и с пълния упадък на нравите на духовенството и влиянието на Църквата. Трудовете на Успенски далеч надхвърлят границите на чисто научно изследване – те потапят в спиращия дъха разказ на онези често премълчавани съдбини на народите и държавите, без които днешният ден би останал неясен завинаги.
***
Фьодор Иванович Успенски (на руски: Фёдор Иванович Успенский) е руски историк, византолог и археолог. Той е сред най-видните представители на позитивистичната школа в руската историография. Преобладаваща част от трудовете му са посветени на обществено-политическата и културна история на Византия и отчасти на мястото на славяните в историческото развитие на империята. Според него византийският обществен модел се крепи на 3 стълба: селската община, православието и силната императорска власт. Децентрализацията и упадъкът на селската община според Успенски са в основата на упадъка на империята и на нейната гибел.