Творчеството на Иван Хаджийски съдържа социологическата и антропологическата квинтесенция на българския път към модерността.Този път все още не е изминат докрай, макар че сме навлезли в неговата заключителна фаза и дори авангардни автори вече спрягат постмодерността.Българските социолози по време на прехода хвърлиха своите сили в проекти, спонсорирани от частни източници, с логичен краен резултат – картина на една или друга част от цялото. Големият проект, чиято основа постави великият Хаджийски, остава незавършен.Щафетата преминава в ръцета на младото, непознато поколение български учени – социолози, социалпсихолози, антрополози.