Разпъната на три фронта от Македония до Добруджа и през Влашко до Молдова, българската армия отстоява свещеното право на националното обединение. Втората книга на фундаменталния исторически труд на академик Георги Марков продължава да разкрива обстоятелствата, причините и последиците от продължителното участие на България в изпълнения с изненадващи поврати ход на Първата световна война, когато тя печели своите битки на Балканите, но краят ще бъде решен на Западния фронт. Българските воини записват с кръвта си славни подвизи от Тутракан до Дойран, които ще останат в нашата народна памет като неразрушими опори на националната гордост. За жалост печелим битките, но губим войната или както генерал Стефан Тошев написа:”Победени без да бъдем бити”. В парижкото предградие Ньой на Сена България е жестоко накана от Съглашението въпреки нейния стремеж към национално освобождение и обединение, защото геополитиката и стратегията зачеркват морала чрез отмъстителния вик: “Победените са виновни и ще платят за всичко!” Да, те плащат “с лихвите”, но Голямата война е последвана от друга Най-голяма война и силата на правото продължава да се замества от правото на силата.