Илияна Чалъкова е доктор по португалска литература на XVIII–XX в. и магистър по превод и редакция. Специализирала е женски изследвания в Нов лисабонски университет и португалски език и португалоезични култури в Лисабонския университет като стипендиант на Институт „Камойш“. Преподавател е в специалност „Португалска филология“ във Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Научните ? интереси са в областта на родовополовата проблематика и телесния код в португалската литература, африканските португалоезични литератури, литературите на португалоезичните „периферии“, съвременните подходи към изучаването на Романтизма и модернизма в португалската литература, както и превода и културния трансфер, превода на драматургичен текст и икономическия превод.
„Фактическото присъствие“ е първото пространно научно изследване на Илияна Чалъкова, представено за присъждане на образователната и научна степен „доктор“. В него се разглеждат въпросите за женското авторство в Португалия през втората половина на ХХ в., като в средоточието им се поставят темата за смъртта и концептуалният проблем за човешкото тяло и неговото присъствие и представяне в художественото творчество. Изследването е сравнително и разглежда философската тема за смъртта и проблема за социалната положеност и функционалност на човешкото тяло, по-специално на женското тяло, в творчеството на трите съвременни португалски авторки Мария Тереза Орта, Елия Корея и Инеш Педроза. Сравнителният анализ показва как се разискват въпросите за тялото и за смъртта в идеен план и как са положени двете понятия в структурно отношение в литературния текст, а социокултурното наблюдение излага начините, по които жените присъстват в обществената тъкан чрез своите тела. Трудът откроява най-съществените моменти от литературния текст по отношение на въпросите за тялото и смъртта, коментира техния иманентен смисъл за естетическото и социалното преображение на португалската културна и обществена действителност от последните десетилетия на миналия век и извежда пресечните точки между двата въпроса в тяхната литературна и социална значимост.
