Гюмюрджинско, Дедеагачко, Димотишко, Крумовградско, Ивайловградско.
Изследването включва антропонимни и ойконимни данни за християнското население в източната част на Западна Тракия и в Югоизточните Родопи. Материалът е екстерниран от османски данъчни регистри, датирани от средата на XVI в. Подробно е разгледана наличната в тях антропонимия откъм произход и като извор на сведения за бита на тогавашните християни (трудова заетост, статут в местното християнско общество и др.). Направена е съпоставка с антропонимен материал от областта Рупчос в Среднородопието и от западните части на Западна Тракия, по данни от XVI в., както и с антропонимия от XV в. от различни краища на българската етническа територия. Това дава възможност да се види спецификата на местната антропонимна система в регионален и в общобългарски план. Показани са тенденциите в развитието ?. Съпоставката с данни от топонимни и антропонимни изследвания на българските селища в Западна Тракия и Източните Родопи от по-ново време дава възможност да се представи по-пълна картина на българското присъствие там. Тъй като освен строго езиковедските (главно антропонимни) данни се откриват сведения за материалната и духовната култура на християнското население в Западна Тракия и Южните Родопи, изследването ще представлява интерес за широк кръг читатели, както и за наши и чужди изследователи на историята на християнското население в Беломорието през XVI в. То допълва картината на българското присъствие в Западна Тракия през вековете.
