В описваните събития акад. Н. Тодоров не остава пасивен наблюдател, а е активен участник със свое собствено мнение и преценка за случващото се в национален и международен мащаб. Затова и основните тематични кръгове, около които се гради повествованието, следват най-общо развитието на житейския и творческия път на акад. Н. Тодоров за тези двадесет години: – научна и организационна дейност в БАН; – дейност в чужбина по научна линия; – дейност, свързана със създаване и развитие на Международния център СИБАЛ; – международна дейност в ЮНЕСКО като учен, общественик и политик; – дейност в МВнР като посланик в Атина; дейност като председател на VІІ ВНС; – обществена дейност като пенсионер. Този житейски и творчески път е разкрит на фона на политическото положение в страната и в чужбина – епохата на Л. Брежнев, годините на :”перестройката”, промените от 1989 г., политическото развитие на България до 1998 г.