Годината е 1208. Един български благородник, напълно неизвестен дотогава, привлича вниманието на императора на Латинската империя, който решава, че това е точният човек, с когото да се съюзи и дори сроди. Епохата е динамична и изпълнена с неочаквани събития. Българската държава току-що е възстановена. Византийската империя е разрушена под удара на рицарите-кръстоносци. Този благородник се казва Алексий Слав, деспот и самодържец, с когото всички се съобразяват. Това е неговата история, написана с много желание и вдъхновена от фактите на неговия оригинален живот. Книгата проследява събитията от първата половина на 13-ти век и изцяло е изградена върху критичен анализ на все още недостатъчно изследваните първи десетилетия на Второто българско царство, ролята на първото и второ поколение от династията Асеневци, към които принадлежи и деспот Алексий Слав.
„Тоя Слав, който заповядваше над яката и почти непристъпна креспост Мелник, беше самодържавен властелин и не се подчиняваше на никого от околните владетели. Понякога той се явяваше съюзник на латинците поради роднинството си с тях, понякога на българите (от Търновското царство), поради съзнанието за племенната си принадлежност, а понякога и на епирския деспот Теодор Комнин. Никога обаче той не се подчиняваше никому, нито пък даваше право комуто и да било да разчита на изключителната му вярност и единомислие” Георги Акрополит
