Уважаеми читатели,Поредицата :”Богомилството и Европа”, която се подготвя от издателство :”Изток-Запад” и от Университета по библиотекознание и информационни технологии, има задачата да ви представи важни изследвания върху това голямо явление от нашата история, които не са превеждани на български или които са отминали без необходимото внимание на своето време.Такава е книгата, с която започва :”Богомилството и Европа” – ръкописът на екзарх Стефан :”Богомилите и презвитер Козма”, който за първи път е видял бял свят в Лозана, Швейцария, през 1920 г. като дисертация на френски.В поредицата ще попаднат книги, които още от миналия век посочват категорично българския корен на богомилството, като труда на хърватския историк Франьо Рачки :”Богомили и патарени” (1873-1875) или изследването от 1878 г. на американския баптистки историк Линъс Брокит :”Богомилите от България и Босна (ранните протестанти от Изток)”.Ще бъде съставен том с текстове от най-видните френски изследователи на богомилството и катарството: Албер Донден, Кристин Тузелие, Жан Дювернуа, Ан Брьонон. Ще бъдат поднесени съвсем наскоро разкрити, неизвестни досега източници, като трактатите на швейцарския историк на Реформацията Йохан Конрад Фюсли :”Дисертация за фанатиците от XI век, открити в Италия” и :”Дисертация за фанатиците от XII век, забелязани в Англия”.Руските изследователи също ще получат своето внимание. В един том ще бъдат представени студии на Александър Веселовски, на Николай Тихонравов и украинския поет и учен Иван Франко. От по-съвременните автори ще бъдат включени Александър Соловьев, Юрий Бегунов, Александър И. Клибанов, Борис А. Рибаков.Библиотеката :”Богомилството и Европа” ще внесе тези изследвания в България и ще има значението на паметник, доказващ значението на богомилствотоРедколегията ще се състои от наши и чужди учени със значителни постижения в тази област: професор д-р Надежда Драгова, ст.н.с. д-р Ерика Лазарова, доцент д-р Пламен Митев, Любомир Юруков (архив), д-р Теофанис Дракопулос (Гърция), Дик ван Ниекерк (Нидерландия). Главен редактор ще бъде професор д.ф.н. Георги Василев, получил международно признание с изследванията си.