С възхода на Крумовата династия, праотеческите богове решили да дадат генерално сражение на всепобеждаващия Христос. Отначало, докато пълчищата на Крум надделявали над византийските легиони, изглеждало, че предимството е тяхно. Колкото повече се изтощавала българската армия обаче, толкова по-ясно ставало, че християните побеждават, не защото печелят битката на мечовете, а защото печелят войната на душите. Реликт от Тъмните векове, България изглеждала обречена да изчезне така, както изчезвали процъфтяващите царства на скити, сармати и алани, хуни, авари и хазари, печенеги, узи и кумани. Нещата обаче се развили по друг начин заради един велик мъж, който с цената на много кръв, приобщил страната си към християнството.
Как и защо се е стигнало до там, се опитва да даде отговор Петър Никщолов-Зиков във втория том на мащабното си историческо и политологично изследване върху генеалогията, политическата идеология, титулатуратаа, инсигниите и дворците на средновековните български царе.