“Животът минал, дорде се наканиш да извикаш Долу председателя!”, казва сръбският хуморист Нинус Несторович. След избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС българите изригнахме своето “Долу” срещу тази нечувана наглост, демонстрирана от новата тройна коалиция между БСП, ДПС и “Атака”, и проявата на растящо в геометрична прогресия политическо дебелокожие. Решенията, назначенията и действията на правителството на Пламен Орешарски досега дадоха всички възможни основания, за да се уверим, че не сме избързали с оценката си – управляващата тройна коалиция е съставена от изключителни политически негодници, подставени лица на българската организирана престъпност и кукли на конци на олигархията.Позор би било да не поставим кукловодите на прехода там, където им е мястото – далече от държавните пари и ресурси. “Направете мафията бедна!”, съветваше убитият от нея съдия Джовани Фалконе. Когато загубят възможността да крадат парите ни, ще видим какви жалки човечета са били тези, които отровиха живота на няколко поколения българи.Зараждането на българските олигарси беше свързано с контролиран от службите и малка група партийни функционери в края на 80-те процес на овладяване на структурни отрасли от представители на службите, на партийния и комсомолски апарат. Олигархията, която е стегнала в желязна хватка България, днес се очертава като основен проблем за бъдещето ни. Тя няма да стои със скръстени ръце и според знаменития принцип на Бисмарк по-скоро ще се опита да оглави недоволството срещу себе си, отколкото да се остави да бъде обезглавена. Опитът показа, че сме срещу нея обикновено докато преминат едни или други избори. Всичко след това полека се уталожва и продължава постарому. Ще бъде фатално, ако и сега стане така. Дано и този път не е в сила формулата “Черномирдин”: опитахме се да го направим по-добре, но стана както винаги…Настоящата книга е втората от поредицата “Задкулисието на прехода” на Антон Тодоров.