Лъжите и заблудите за небългарския произход на ислямизираните българи не са от днес и от вчера. През последните няколко години се появиха издания и публикации на псевдоучени и лаици историци, които се стремят да ни внушат своите теории за тяхната небългарската родова същност. Такива „автори“ като Салих Бозов, Ефрем Моллов, Мехмед Дорсунски, проф. Хюсеин Мемишоглу, Никола Чуралски, Емел Балъкчи и други в своите писания като правило не споменават върху основата на какво изграждат своите тези, нямат справочен апарат, не посочват исторически източници, документи, искови данни, а се позовават само на спомени и анкети с информатори на пределна възраст, които по памет съобщават какво са чули или им са разказвали техните дядовци и баби. На конференции и симпозиуми докладчици – наши и от чужбина, също представят неприемливи теории, основавайки се на писанията на по-горе посочените автори.

Но историята не се пише само по спомени и анкети.

Тези издания и публикации само всяват смут и объркване в обществото и фактически спомагат за разединение и омраза между религиозните общности.

Кому е нужно това? Кой разваля „комшулука“ между живеещите и днес заедно мирни и сговорчиви хора?

Разбира се, появиха се веднага и критични публикации с анализи на споменатите тези и теории, които сме събрали в настоящия сборник.

Време е да се каже на лъжците: Истината се доказва с документи, господа, а не на основата на чуто и разказано, измислено и фантазирано.

От съставителя