Размисли върху личностната история на Българското и Европейското средновековие (VII – XV в.);Хан Аспарух (665 – 701) – основателят на Дунавска България;Ханът кесар Тервел (701 – 721) в светлината на изворите;Животопис за императора на франките Карл Велики (742 – 814);Кавхан Исбул в сянката на хановете;Великият, честният и благоверният княз Борис I – Михаил (852 – 889; 907);Цариградският патриарх Фотий (858 – 867; 877 – 886) и неговата роля за покръстването и християнизацията на българите;Папа Йоан VIII (872 – 882) и българският църковен въпрос;Векът на цар Симеон Велики (893 – 927);Свети Иван Рилски ( 946 г.) – „Велико светило за целия свят”;Салек Българина, приближен на папа Йоан XII (955 – 964);Норвежкият конунг Харалд Хардради (1016 – 1066) – Bolgara brennir;Нестор – предводителят на българите от Подунавието през 1074 г.;Белятовският българин павликянин Травъл и въстанието в Тракия през 1084- 1088 г.;Византийският император Мануил I Комнин (1143 – 1180) в светлината на нови извори;Германският император Фридрих I Барбароса (1152 – 1190) в българските земи през 1189- 1190 г.;Цар Калоян (1197 – 1207) и неговите деяния в българската книжнина от XIII-XVIII в.;Латинският цариградски император Балдуин II (1228 – 1261) и Българското царство в светлината на сфрагистиката и на писмените извори;Цар Иван Асен II (1218 – 1241) – изследвания и извори за царуването му;Никейският император Теодор II Ласкарис (1254 – 1258);Роджър Бейкън (1220 – 1292) за България и българите;Баварският херцог Ото III (1290 – 1312), борбата му за унгарския трон и неговите премеждия в Българското царство, Трансилвания и Галичкото княжество през 1307 – 1308 г.;Сръбкинята Анна-Неда (1277 – 1346) – imperatrix Bulgariae;Момчил юнак (t 1345 г.) в светлината на един нов исторически извор;Райко, братанец на Момчил юнак, кефалия на крепостите Търлис и Броди в Сярска област през XIV в.;Деспот Добротица (1360 – 1385) – мизиецът, чието име носи областта Добруджа;Историята и нейният смисъл в творчеството на Патриарх Евтимий Търновски (1375- 1393);Никола Българина – учител по славянска писменост в Дубровник в края на XIV в.;Крал и император Сигизмунд I Люксембургски (1387 – 1437) и българите;За фРОУЖИИА ЦАРА – последния носител на българската царска корона от династията на Асеневци;Немският хуманист Николай Кузански (1401 – 1464), идеята за християнско- мюсюлманско помирение и събитията в България през 1454 г.;Използвани съкращения.Акад. Васил Гюзелев (род. 1936 г.) близо шест десетилетия от своя съзнателен живот е посветил на изследването на историята на средновековна България. Голяма част от неговите публикации са плод на самостоятелно проучване на епиграфски паметници, старобългарски ръкописи и архивни документи в България (Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, Рилския и Бачковския манастир, ръкописната сбирка на БАН) и чужбина (Барселона, Будапеща, Венеция, Виена, Генуа, Грац, Дубровник, Залцбург, Милано, Москва, Мюнхен, Рим – Ватиканския архив и библиотека, Флоренция и др.).
Интересът му е насочен към отделни периоди, събития и личности от средновековната история на България и Европа, към политическите, стопанските и културните връзки между Византия и България и нейните взаимоотношения с европейския средновековен свят. В немалко статии акад. Гюзелев разглежда развитието на българската медиевистика от нейните корени до нашето съвремие.
Акад. Иван Дуйчев (1907-1986): „Познавам вече около три десетилетия колегата Васил Гюзелев – от първите години на неговото следване в Университета, и внимателно съм следил всички негови прояви на научното поприще и оформянето му като научен работник в областта на историческата наука. През тези години той се прояви като упорит и усърден изследвач и в резултат на това обнародва вече няколко десетки книги, отделни статии и бележки на български и отчасти на чужди езици” (1983 г.).
Проф. Джео Пистарино (1917-2008), Италия: „Подир смъртта на академик Иван Дуйчев (24 април 1986 г.) може с право да се смята, че Васил Гюзелев е най-големият български учен – изследвач на Средновековието” (1988 г.).
Проф. Петер Шрайнер (род. 1940 г.), Германия: „В своята дълга университетска и научна кариера Васил Гюзелев винаги се е чувствал задължен на своята родина България и на нейната средновековна история” (2001 г.).
Проф. Йоханес Кодер(род. 1942 г.), Австрия: „Проучването на цялостните взаимоотношения с Византия и средновековния свят, със Средиземноморието и континентална Европа, фокусирано върху оста България – изявява геополитическото историческо виждане на Васил Гюзелев. Със своите множество публикации той допринася за формиране на югоизточноевропейското историческо минало” (2006 г.).
