Ех да бях богатско чедо,
Буров да ми беше дедо,
Дубъл екстра щях да пуша,
мъката си да потуша.
(хашлашка улична песен от 30-те години на ХХ в.)
Няма друг българин, за когото творческият ъндърграунд да е написал подобна проста и велика ода. Няма друг сред финансистите на Третото царство, който да е бил еднозначен синоним на лице, обгърнато с тайнство, имане и разкош. Същевременно няма и друг голям български политик, който да е така непознат за обществено-политическите си заслуги, за сметка на стопанските. В някакъв смисъл България величае прекомерно банкера Буров, за сметка на изключителния политик.
д-р Петър Стоянович
Как ли изглеждат днес от разстоянието на времето животът и делото на този достоен българин?…
Валентин Александров (23.09.1946-10.07.2008) е завършил Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” и Дипломатическата академия “Терезианум” във Виена. Доктор по философия. Старши научен сътрудник по международни отношения в Института за правни науки при БАН. Журналист – специалист по международни отношения в Агенция “София прес” и списание “Антени”. Старши съветник на Комисията по национална сигурност към Великото народно събрание (1990). Държавен секретар на Министерството на отбраната (1991) и министър на отбраната (1992-1994).
Автор е на повече от 50 статии по проблемите на европейската военна история и интеграция, публикувани в български, австрийски и германски списания. Автор е и на следните книги: “Еврогрупата на НАТО” (1983), “Европейската отбрана – граници на илюзиите” (1987), “Германските тайни служби – организация и политическо влияние” (1988), “България и тайната война – австро-унгарското и германското разузнаване в България 1914-1944” (1992), “Черната капела – консервативната военна антихитлеристка опозиция в Германия” (1996), “Европейската идея” (1998), “Четвъртата война – разузнаването и разузнавателните служби” (1999), “Стратегическо мислене и военна политика – дипломатически, военнополитически и оперативно-тактически аспекти на стратегическото мислене в Германия 1740-1905” (2002), “Професионалната армия – германският Райхсвер 1919-1925 г.: правни, административни и международни аспекти” (2005), “Австро-унгарското и германското разузнаване в България 1900-1914-1944” (2005), “Унгарската революция 1956” (2007).
