Богдан Димитров Филов (1883-1945) е виден български археолог, историк на изкуството и политик. Специализира археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим. Поставя началото на методични разкопки в България (Хисаря 1909–1910).

През 1910-1920 г. е първият българин директор на Народния археологически музей.

Провежда първите проучвания на Кабиле край Ямбол през 1912 г. По време на войните (1912-1913, 1915-1918) предприема 3 продължителни научни пътувания в Източна Тракия, Беломорието, Вардарска Македония и Поморавието, спасява и разкрива паметници на културата, води подробни дневници. Организира разкопките на Требенишкия некропол край Охридското езеро (1918). Прави разкопки и проучвания в софийските църкви ”Св. София”, “Св. Георги” и Боянската църква. Проучва богатия тракийски могилен некропол при село Дуванлий до Пловдив (1929-1931).

Основател и пръв директор на Българския археологически институт (1920-1940). Председател на Българската академия на науките (1937-1944).

В настоящата книга се изследват някои от най-значимите паметници на античното изкуство, открити в българските земи по времето на Богдан Филов, като надгробната плоча на Анаксандър от Аполония, надгробната плоча на Каликрита от Равда, статуята на Ерос от Никюп, релефът на Аполон от Девня, релефът на Херкулес от Стара Загора, както и множество знаменити статуи, изобразени върху тракийски монети, като Аполон от Каламис, Хермес от Праксител, Аполон Савроктонос от Праксител, Хермес, който си връзва сандала и други.

Това е второто издание на произведението, първото е публикувано в Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, Дял историко-филол. и фолклорен, кн. VІІІ (ХХVІ), 1912 г.