Амдуат – Записи от Скритата зала” е древноегипетска езотерична книга, която описва и магически пресъздава пътуването на Слънцето в Дуат (Отвъдното). Книгата е била записвана по стените на царските гробници в Долината на царете – тя съдържа имената на обитателите на отвъдното, техните свещени изображения и заклинания за продоляване на препятствията в това пътешествие. Тя е тайно учение, изучавано от египетския цар и неговите приближени. Появява се за първи път в средата на второто хилядолетие пр. Хр., а традицията ѝ се запазва до залеза на египетската цивилизация. Книгата е магическо средство за обезсмъртяване и с нейна помощ човек извървява същия космически цикъл към своето възраждане както Слънцебога в нощното си пътуване към новия изгрев. Изданието съдържа въведение, превод от древноегипетски и коментар на книгата. Публикува се за първи път на български език.ВъведениеДнес гробниците в Долината на царете, сред които и тези на Тутмос III и Аменхотеп II (едни от най-привлекателните и живописни в некропола) без съмнение са сред най-посещаваните от туристите места. Вероятно единици от тях имат дори бегла представа от смисъла и значението на изображенията и текста, които изпълват стените на тези гробници. Книгите, изписани в царските гробници от епохата на Новото царство свидетелстват за езотерично учение, пазено изключително за царя и неговите приближени; учение, което обяснява света и безсмъртието и се превръща в средство за обезсмъртяване на избрани. Това учение е всъщност най-ценното съкровище на царската гробница, защото то отваря портите към живота след смъртта и новото раждане. Сред тези книги “Амдуат” е една от най-значителните творби и – със сигурност – тази с най-ярко присъствие в света на царската гробница.Първоначално книгата е носела наименованието “Записи от Скритата зала” – т. е. композиция, съставена от надписи и свещени изображения, които са били рисувани в залата със саркофага на царската гробница и същевременно описание на Отвъдното (Дуат), или “Скритата зала”, както то често е било наричано. Така кон­кретната реализация на книгата, изписването Ј в царската гробница, в гробната камера, я превръща в самото Отвъдно. Книгата следователно е магическо произведение, в което свещените изображения и магическите слова превръщат помещението на царската гробница в пространство на Отвъдното (Дуат). Предписанията за използване на книгата я определят като “познание”, което трябва да бъде изучавано и следвано. Читателят Ј следва да запомни имената на божествата, демоните и съществата в Дуат, за да може да преодолява всички препятствия по време на своето странстване в Отвъдното, и да изобрази свещените образи на тези същества, да им поднесе жертви и правилно да ориентира изображенията и сцените на книгата спрямо посоките на света, или спрямо силите, въздействащи чрез тези посоки. Вариантите на книгата в царските гробници са следствие от такава магическа практика, въплътена в труда и усилията на египетските писари и художници.В запазените до наши дни паметници книгата се среща от началото на XVIII династия. Предполага се, че книгата е създадена в началото на Новото царство, но съществуват и мнения, че тя е много по-древна и е създадена още през Средното царство или Първия Преходен период. В подкрепа на тезата за по-ранния произход на книгата е и фактът, че на места папирусът, от които писарите са копирали текста в гробницата, е бил прояден и отделни думи и имена не са запазени. На тези места копистът е поставил означението gm wS (буквално “намерено унищожено”) и не е могъл да въстанови липсващия текст. Така или иначе, книгата е представлявала изключително строго съхранявана тайна и не е била разпространявана.