Освен забележителен писател, Макс Биърбом е сатирик, театрален и литературен критик, есеист, същевременно забележителен карикатурист, останал в англоезичната литературна история както чрез прозвището си „несравнимият Макс“, измислено му от Джордж Б. Шоу, така и с легендите за слабостта на ментора му О. Уайлд към него.
Славата на Биърбом се дължи колкото на творчеството, толкова и на личността му – както и подобава на денди, какъвто той общопризнато е. Впрочем, неговият основен художествено-литературен принос към текстуално „освещаване“ на дендизма е тъкмо настоящият роман. Той се появява през 1911 г. Наричат го ту бурлеска за живота в Оксфорд, ту блестяща сатира на университетския живот, аристократичните маниери и трагично-романтичната литература; ту смешно-лиричен разказ за цената, каквато една култура плаща за своите илюзии.
Романът носи името на главната си героиня – внучка на ректора на оксфордски колеж, фатално красива млада жена, която пристига в университетския град. Тя довежда целокупното студентство, това изцяло мъжко общество, до умопомрачителна влюбеност, от която последват същински бедствия… Трагедия? Не, висока комедия, облечена в красиво намигваща проза.
„Зюлейка Добсън“ неизменно присъства във всякакви класации за най-добри англоезични романи на всички времена, част е и от предложения от Харолд Блум списък с образци в книгата му „Западният канон“.
Вирджиния Улф казва, че писането на Биърбом дължи много на личния му чар и неговият най-характерен отпечатък върху литературата е именно фактът, че духът на персоналността прониква всяка дума на този „принц на своята професия“.
