В столицата на Ирландия, Дъблин на XXI век, сто години след паметния 16 юни 1904 година на Джеймс Джойс, не Леополд Блум, а Джина Мойнихън, един прототип на Моли или на Нора, или на Пенелопа, разкрива тайната на своята изневяра, на извънбрачната си връзка, на прелюбодеянието си – а всъщност може би на голямата си любов, и се учи да живее своя нов живот. Тя е от поколението, което бе изпълнено с оптимизъм през луксозните години на “Келтския тигър”, тя е компютърен специалист -в миналото й са тъжните и мрачни трудни мигове на едно обикновено ирландско момиче, от тези, които познаваме от романите на Една О Брайън. Разказът й е сякаш неподреден, нелинеен, заплетен и преплетен във времето – сякаш в магическия стил на модерниста Форд Мадокс Форд, автора на “Добрия войник”. Тя е болезнено искрена и честна – в това е вината й, ако има вина, но това е и нейната женска гордост и достойнство.